Понякога ме яздят бесове,                            отде са и защо - това не зная,                            сънувам как се бия с ветрове,                             един изгубен ангел сочи рая,                              промъквам се през твоите бодли,                            които ме раздират, но не плача,                            дочувам песен в спящите мъгли,                            внезапно светлина разкъсва здрача,                              разкайвам се, че пак съм бил суров,                            когато искам вечност да ти купя,                            и някак чудодейно станал нов,                            открил криле във своята хралупа,                             ти пращам малки късчета мечти,                           които сме издялали от нищо -                           не зная как да кажа аз "Прости",                           но пак разравям твоето огнище...

С тоя стих искам да се извиня за грешката.

и какво по-точно си сгрешил?

Постоянно използвам един израз в коментарите си.
Много слабо стихотворение.
В тоя сайт изобщо някой може ли да пише стихове? Ужас!!!!

Така е само на книга, за жалост.
Няма осъден у нас за плагиатство. Камо ли пък на анонимен.
Не се ядосвай, Френдли!

Освен това използването на твой стих, ако е твой, в случая е от анонимен, но ти сама виждаш, че някои го обявиха пък че е на баба еленица, тъй че не им обръщай внимание.
Благодаря за разяснението!

Да, видях, че и в твоя блог имаше подобни същества без никове.
Неизбежно е да има и такива. Изтрих два цинични коментара по твой адрес.

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

Много емоционален стих.

Защо не посветиш нещо поетично на Мариники?Тя отскоро е велика пУетеса.

Ще обясня някога защо при нея не става дума за поезия.